Населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата са изложени в списък вероятно за всяко едно столетие. Следователно от там би могло да се почерпи информация за конкретно село, а през втората половина на петнадесети и началото на шестнадесети век село Скребатно разполага със сто и десет лица в това отношение. В списъка на селищата и броя на домакинствата от немюсюлмански тип за част от вилаета Неврокоп селото е посочено като място, в което живеят 87 души от немюсюлманска общност. Дори е написана датата 16-ти ноември 1636-та година, а 24 години по-късно отново има посочени данни за тези домакинства. Този път броят на хората е 41, което показва тенденция за намаляване. Това може би е напълно нормално предвид факта, че тогава страната ни се намира под османско владичество. Искробатна е само една от вариациите, с които е изписвано името на селото. Има надписи на турски, както и на османски турски.
95 домакинства има в Скребатно през 1873-та година – тогава страната изгубва най-видния си борец за свобода Васил Левски. За тази година има подробна информация за много села, като това се дължи на обемния труд на историка и изследовател Васил Кънчов. 45 от жителите са помаци, а броят на българите християни е значително по-голям. Според статистиката на Кънчов е 270, а Стефан Веркович през 1889-та изнася друга полезна статистика. Според него в селото има 75 български и 20 турски къщи, което отново е логично. В тази година България вече не се намира под османско робство, а започва бавно и постепенно да търси пътища на развитие като свободна и независима държава. Същият историк Кънчов продължава проучванията си от етнографски характер и през 1900-та година отново споменава благоевградското село. В началото на двадесетото столетие това селище има смесен характер. В него съжителстват християни и мохамедани, което за много други места в страната е напълно нормално. 290 са мохамеданите, а тези от чисто българската общност са 780. Съотношението на къщите е 60 на 140 в полза на християнските домове. Георги Стрезов оставя кратък очерк през 1891-ва, в което се посочват някои ключови характеристики.
От Неврокоп според Стрезов Скребатно тогава се намира на три часа и половина път, а самото място е неравно и разположено в котловина. Полите на планината предлагат условия за плодородни ниви и лозя, а част от местното население се занимава със зидарство. Православният храм се нарича Света Петка – в нея се чете и пише само на български. Но може да става дума и за това, че само българите са умеели да четат и пишат във въпросния времеви отрязък. Едва петдесет ученици се обучават в единственото функциониращо училище, като са правени опити да се създадат отделни паралелки от първи и втори клас. Стрезов също посочва бройката 140 за къщите, а населението мохамедани пресмята като една трета. Кираджилъкът е основният поминък на мохамеданите. Земеделска кооперация с името Съгласие отваря врати в селото в годината, когато избухва септемврийското въстание. Става дума за 1923-та, а България е поета от земеделския лидер Александър Стамболийски. 99 членове има в кооперацията дванайсет години по-късно.
